Добротата нахлуваше през прозореца,
пръскаше се по всички ъгли..
Димът от вчерашната цигара
едва сего се разреди,
а чашата ми с недопито кафе
стоеше неподвижна..
Стоях гледайки през отворения прозорец,
обляна с ледения въздух
и напукани устни..
Болката пареше в гърдите ми,
а сълзите напираха в очните ми орбити..
Поредният ден,
в който бях лоша,
а имаше толкова добрина в цялата стая..
И сякаш сред цялата белота,
бях черното петно,
с всички скруполи и болки,
с цялата злоба и гняв,
с моите изминали грешни дни..
А добротата беше там,близо,
на така далеч,
толкова недостижима..