Локомотивът бавно и звучно изсвири,
всички пътници се стреснаха от внезапния шум..
Лицата им бяха изпити и бледи,
всеки беше сложил проблемите си в джоба
и бледите им усмивки едва се личаха..
Зимата си отиде,
а слънцето се извисяваше на пролетното небе..
Всичко се повтаряше
животът, живеенето,
самите ние
болка,
радост,
тъга,
щастие.
Жьлкото ни съществуване
беше като вчера.
Същият влак от вчера, 
същата гара,
същите пътнице,
същата заблуда..