Бях там и те видях, когато притичваше с чаша кафе в ръката,
пресече улицата и се скри
зад спрелите коли,
а аз стоях там,сам
с погледа си след теб,
омаян от страхотната ти фигура..
Ти беше тази,която ме заряза,
тази с твърдото сърце,
остави ме без думи и дъх..
А аз те чаках,дори сега
стоях и мечтаех за теб,
тук,на улицата,под дъжда..
Чаках те,както слънцето чака облаците
да поемат в друга посока
и да излезе и то от мрака..
Мечтаех за теб,копнеех,
желаех те,но уви..
Не помня колко време стоях
там на ъгъла,на улицата..
Ти отдавна си беше отишла,
но нещо детинско у мен 
ме накара да чакам..
Времето минаваше,часовете летяха,
тълпите хора ме заобикаляха
и нямаше кой да стопли натъженото ми сърце,
само ти,
ти единствена..
Но теб вече те няма 
и аз някакси трябва да свикна с това,
с болката,самотата,
необщуването ми и
пренебрегването..
Накрая се съвзех,погледнах часовника
бях изпуснал и автобуса,
и срещата в 13 h
и някакси нямах желание 
за каквото и да било..
Раздвижих се,взех си бира 
от павильона и отидох на нашата пейка,
а ти мина покрай мен,
без поглед и внимание,
с красивата си шарена рокля,омайната усмивка и
кафе в ръката..